На 14 км. източно от Момчилград се намира едно от най- значимите тракийски светилища в Родопите. То носи името на село Татул, непосредствено до което се намират добре запазените останки датиращи от около VI в. пр.н.е. 

Според научните изследвания този древен култов център е бил място за жертвоприношения към бога на Слънцето, за което подсказва и формата на най-високата част от мегалита – вдълбан полукръг наподобяващ изгряващо слънце. Най-особеното тук е, че този своеобразен саркофаг е насочен точно към Слънцето в дните на равноденствие.

Тук не можем да не споменем връзката с близката пещера "Вулвата", чиито олтар-матка се "опложда" от слънчевия лъч единствено по време на есенното равноденствие, когато прониква докрай през тесния и процеп.

Тези факти ни навеждат на мисълта за степента на развитие на цивилизациите живели преди нас, по същите земи, където стъпваме и ние днес. Скалата при Татул, в която е вдълбан "саркофага", погледната от запад наподобява формата на пирамида без остър връх, към която водят запазени и до днес каменни стъпала.

От двете им страни личат издълбаните дупки, където са се поставяли горящите факли. Вероятно жертвоприношенията са били извършвани при залез слънце, след което в сутринта на новия изгрев се е раждала и вярата в изкуплението. 

Според последните изследвания на учените, Татул е светилище свързано с култа към Орфей, където тракийските царе са погребвани по един необичаен начин- на върха на хълма в скалната пирамида, а не както е в долината – под могили.

Това е една символика показваща близката връзка със Слънцето, респективно с Бога.